Понякога една проста идея се оказва по-силна от десетки сложни концепции — така през 70-те години се ражда играта Simon, която оставя ярка следа в историята на електронните забавления. Четири цветни бутона, светлинни сигнали и звуци, напомнящи музикални ноти — всичко това се съчетава в една проста, но изненадващо завладяваща игра за памет. Зад този минимализъм стои изобретателна инженерна идея, родена на пресечната точка между видеоигрите, звуковите експерименти и стремежа към нещо наистина ново.
История на играта
Идеята за Simon се заражда в умовете на Ралф Баер и Хауърд Морисън — инженери, тясно свързани с развитието на първите видеоигри. Баер вече е известен като „бащата на видеоигрите“ благодарение на създаването на Magnavox Odyssey — първата домашна игрова конзола. Вдъхновението за Simon идва от аркадната игра на Atari, наречена Touch Me, в която играчът трябва да запомня светлинни и звукови сигнали.
Според Баер обаче Touch Me е тромава и неуспешна. Той и Морисън решават да усъвършенстват концепцията: да подобрят звука, да направят управлението по-интуитивно и дизайнът — по-привлекателен. Заедно с програмиста Лени Коуп създават устройство, което възпроизвежда последователности от светлини и звуци, които играчът трябва да повтори. През 1978 г. тяхната игра е издадена от компанията Milton Bradley — един от най-големите производители на настолни и електронни игри в САЩ.
Simon се превръща в хит веднага. През 1978 г. играта е представена на Международното изложение за потребителска електроника в Чикаго и моментално привлича внимание. Демонстрацията предизвиква голям интерес сред журналисти, търговци и посетители, благодарение на което новият продукт бързо стига до магазините.
Устройството с четири бутона — зелен, червен, син и жълт — възпроизвежда ясни музикални тонове в определена последователност. Играчът трябва да повтори тази последователност, като с всеки рунд тя става все по-дълга. Комбинацията от светлина и звук създава усещане за въвличане и провокира желание за подобряване на резултата.
Simon бързо печели популярност в САЩ и извън тях. Още в началото на 80-те години започва да се произвежда и в други страни, включително Великобритания, Канада и Германия, а самата марка се развива допълнително: появяват се версии като Simon 2, Pocket Simon, Simon Stix, а по-късно и електронни римейкове и мобилни приложения. Всяка нова версия се стреми да запази духа на оригинала, като същевременно добавя нови режими, по-компактна форма или визуални ефекти. Simon се превръща не просто в играчка, а в икона на епохата — пример за това как една проста концепция може да постигне култов статус.
Любопитни факти
- Всеки от четирите бутона на Simon има уникален звук, базиран на музикални тонове — до, ми, сол и си — което прави играта не само визуално изразителна, но и лесно разпознаваема по звук, с елементи на ритъм и мелодия.
- Оригиналният корпус на играта е вдъхновен от формата на барабан: кръгло тяло с четири сегмента, което засилва връзката между звук и действие.
- Първата партида на Simon се продава за 24,95 долара — което днес би било около 120 долара с отчитане на инфлацията — и въпреки цената, търсенето е толкова голямо, че играта бързо изчезва от рафтовете.
- Играта Simon намира приложение и извън сферата на развлеченията: тя активно се използва в различни когнитивни изследвания, включително за изследване на краткосрочната памет и способността за концентрация, благодарение на ясната си и прогресивна структура на задачите.
- Името Simon е препратка към детската игра „Simon says“ („Саймън казва“), в която участниците трябва да изпълняват само онези команди, които започват с тази фраза — препратка, която подчертава механиката на играта: внимателно наблюдение и точно изпълнение.
- През 1999 г. играта Simon е включена в Американската национална зала на славата на играчките като едно от най-значимите и влиятелни изобретения в историята на индустрията за забавления.
Simon е една от първите игри, които успешно съчетават звук, светлина и памет, проправяйки пътя към ново направление в света на интерактивните играчки. Играта вдъхновява множество клонинги, имитации и десетки разработчици. Днес тя се смята за класика, а оригиналните версии от 1978 г. се превръщат в ценни колекционерски предмети.