Манкала е една от най-древните настолни игри в историята на човечеството. В продължение на векове се играе в Африка, Централна Америка, както и в страни от Южна и Югоизточна Азия. В тези региони тя е толкова популярна, колкото шахът на Запад, и също толкова разнообразна като картовите игри. Произходът ѝ е свързан с хилядолетни земеделски култури и календарни цикли.
Това не е една-единствена игра, а цяло семейство игри, обединени от обща форма на игралното поле, но различаващи се по правила, брой ямки и стратегии. Omweso, bao, wari, „играта със семената“ — всички те са популярни варианти на манкала. Най-известният вариант днес е kalah — американизирана версия, разработена от Уилям Джулиъс Чемпиън-младши през 50-те години на XX век.
История на играта
Игралното поле на манкала — редове от празни ямки, в които се поставят семена или камъчета — неизбежно навява асоциации със земеделие. Не е случайно, че подобни игри са били особено разпространени в древни аграрни култури с развита селскостопанска практика.
Археолозите все още не са стигнали до единодушно мнение относно точната родина на манкала. Игрални дъски и изображения са открити в Древен Египет, Сирия, Судан и в страни от Югоизточна Азия. Все пак най-много археологически находки има в Северна Африка, в долината на река Нил. Там, върху колони на храмове, саркофази, каменни фрагменти и дори слонова кост, са открити ръчно издълбани игрални полета. Най-старите от тях датират от IX–X век пр.н.е., което прави манкала една от най-старите известни игри в човешката история.
Някои изследователи дори свързват елементи от манкала с култови ритуали и жертвоприношения, в които броенето на семена е имало ритуално значение.
Тъй като „манкала“ е арабска дума, съществува теория, че тази серия игри се е зародила в Близкия изток и оттам се е разпространила в Африка и Източна Азия. Основният аргумент в подкрепа на тази теория е споменаването на манкала в древни религиозни текстове, написани на арабски език.
В Азия тя е била известна с други имена: congkak, dakon, makaotan, aggalakang, lamban. В Африка — под имена като bawo, omweso, endodoi, adi, hus, kale, ndoto, soro и десетки други. Най-сложният ѝ вариант — bao — е разпространен в Танзания и Кения, в Източна Африка.
По време на колонизацията на Америка (XVI–XVII век) манкала достига до Новия свят заедно с африканските роби. Там тя се установява в южната част на Северна Америка и северната част на Южна Америка, където става известна под името wari или американска манкала. В САЩ са създадени и търговски версии на играта с пластмасови таблички и цветни стъклени камъчета — за домашна и учебна употреба.
В Европа играта добива популярност през XVII век, особено сред английските търговци, но с течение на времето е изместена от други игри. Днес тя е позната само в някои региони, като балтийските държави, където е известна с немското име Bohnenspiel — „бобена игра“.
От началото на XXI век манкала преживява възраждане: използва се в образованието, детските образователни програми, дигитални версии и мобилни приложения. Културни центрове активно я популяризират като част от нематериалното културно наследство. През 2020 г. ЮНЕСКО призна играта bao за важен елемент от културната идентичност на Източна Африка.
Любопитни факти
- Съществуват над 200 документирани разновидности на манкала по целия свят. Те се различават по брой ямки, фигури, начин на улавяне, система за точкуване и посока на играта.
- В много култури не се използвали отделни игрални дъски: ямките били издълбавани направо в земята, пясъка, стените на храмове, камъни или дори стволове на дървета. Такива „полеви“ варианти били удобни за номади и воини.
- Много от версиите на манкала са идеални за обучение по броене и логика при малки деца. В някои региони тя се използва официално в детските градини като образователен метод.
- В много африкански и азиатски култури играта се свързвала с богове на плодородието, цикъла на живота и смъртта, слънчевите ритми. В Танзания и Мадагаскар вярвали, че манкала „учи на търпение и смирение“.
- В гробниците на фараоните от XII династия на Египет (около 1800 г. пр.н.е.) са открити предмети с издълбани ямки, наподобяващи игрални дъски за манкала. Това я прави една от най-древните игри с материално доказано съществуване.
- В страни като Гана, Танзания и Нигерия се провеждат регионални турнири — включително сред ученици. Победителите често не получават пари, а семена, чували с ориз или земя — подчертавайки връзката на играта със земеделската култура.
След като научите правилата и овладеете основната стратегия, можете спокойно да започнете — манкала ви очаква! Играйте онлайн, безплатно и без регистрация.