Solitaire онлайн, безплатно

Solitaire — една от най-известните картови игри за един играч, която съчетава простите правила с дълбока логическа структура. През вековете на своето съществуване играта е извървяла път от аристократично развлечение до цифрова забава, превръщайки се в част от всекидневната култура в много страни. За разлика от повечето картови игри, Solitaire е предназначена за индивидуална игра, при която са важни вниманието, последователността и способността да се мисли няколко хода напред. Нейната популярност е свързана най-вече с универсалността: достатъчен е един тесте карти, за да се получи занимание, едновременно спокойно и интелектуално наситено.

Особено място в историята на Solitaire заема Klondike — разновидност, която с течение на времето се превръща почти в синоним на самата игра. Именно тази версия придобива най-голяма популярност благодарение на успешното съчетание на логика и случайност, както и на широкото разпространение в цифровата среда. Solitaire заема трайно място в културата: от викторианските салони до стандартните приложения в операционните системи. Тя се възприема не просто като игра, а като форма на организиран отдих — начин да се откъснеш, съсредоточиш и дистанцираш от външната суета.

История на Solitaire

Произход и ранни години

Точният произход на Solitaire остава неясен, но изследователите са единодушни, че картовите игри за подреждане — предшествениците на Solitaire — се появяват в Европа към края на XVIII век. За най-вероятно място на възникване на Solitaire се смятат Северна и Централна Европа — преди всичко Скандинавия, Франция и Германия. Интересно е, че в някои езици са запазени следи от ранното мистично възприятие на Solitaire. В скандинавските страни играта носи името Kabale — заемка от френската дума Cabale, свързвана с тайни, заговори и загадъчни практики. В епохата, когато Solitaire често се възприема като форма на гадание, подобно име изглежда напълно уместно. Действително, в края на XVIII и началото на XIX век Solitaire се смята не само за развлечение, но и за своеобразно гадание: вярвало се е, че ако подредбата «се получи» (т.е. всички карти легнат в правилния ред), загаденото желание ще се сбъдне.

Първите документални споменавания на Solitaire датират от 1780-те години: в немската антология на игрите Das neue Königliche L’Hombre-Spiel (1783) се срещат описания на картови подредби под имената Patience и Cabale. Според историка на игрите Дейвид Парлет (David Parlett), в ранния етап е съществувал вариант на Solitaire за двама играчи — всеки е подреждал своята комбинация, състезавайки се по бързина. Но значително по-голяма популярност бързо придобива едноличният вариант, като по-спокойно и съсредоточено занимание.

Разпространение в Европа

В края на XVIII и началото на XIX век Solitaire започва да става моден при дворовете и в салоните. Във Франция от епохата на Луи XV картовите подредби се превръщат в любимо развлечение на аристокрацията. Малко по-късно увлечението по Solitaire се разпространява и в Англия: първата употреба на думата Patience в английския език е регистрирана през 1801 г., а до 1820-те години играта вече е добре позната в британското общество. За това свидетелства, например, писмо на Харриет Левесън-Гоуър (Harriet Leveson-Gower), носила титлата графиня Гранвил, датирано от 1822 г.

Около същото време се появяват и първите литературни споменавания на Solitaire в Русия. Още през 1826 г. в Москва е издадена книга с характерното заглавие: «Сборник от картови подредби, известни под името гранд-пасианс, усърдно посветен на всички делови хора». Това свидетелства, че играта е била известна сред руската аристокрация поне от началото на 1820-те години.

Постепенно Solitaire губи изключително гадателния си характер и се превръща в логическа игра, достъпна за широк кръг любители на картите.

Викторианска епоха и първи сборници

Истинският разцвет на популярността на Solitaire настъпва в средата и втората половина на XIX век. По това време в Европа и САЩ се появяват множество сборници с описания на картови подредби. Едно от ранните и значими издания, повлияло на разпространението на Solitaire, е книгата на британската аристократка лейди Аделаида Кадоган (Adelaide Cadogan). Нейната «Illustrated Games of Patience» («Илюстровани игри на Solitaire») е публикувана за първи път около 1870 г. и съдържа 25 вида Solitaire. Книгата има голям успех и е преиздавана многократно — името Кадоган в Англия дори се превръща в нарицателно за всякакъв сборник със Solitaire.

След лейди Кадоган последват и други автори: американката Една Чейни (Ednah Cheney) публикува своята книга за Solitaire малко след 1870-те, а през 1890–1900-те години се появяват обемни събрания от британките Мери Елизабет Уитмор-Джоунс (Mary Elizabeth Whitmore Jones), Е. Д’Орсе (E. D’Orse) и други, документирали стотици различни подредби. Във викторианска Англия Solitaire се превръща в модно хоби, особено за дамите — бавната картова головоломка съответства на духа на времето.

В тази епоха се появяват нови варианти на Solitaire, а много класически подредби получават имена, свързани с известни исторически личности и събития. Така, широко известна е легендата, че Наполеон Бонапарт (Napoléon Bonaparte) по време на изгнанието си на остров Света Елена е убивал времето си със Solitaire. В негова чест са наречени такива популярни подредби като «Napoleon at St. Helena» и «Napoleon’s Square» — макар исторически доказателства за това да са малко. Въпреки това самият факт на появата на подобни имена показва какво място Solitaire заема в културния живот на XIX век.

Поява на Klondike

В края на XIX и началото на XX век се появява разновидност, която впоследствие става най-известният Solitaire в света — играта Klondike. Произходът на тази подредба е обвит в известна загадъчност. Името очевидно препраща към региона Klondike в северозападна Канада, прославил се със златната треска от 1896–1899 г. Според една от версиите именно златотърсачите по време на златната треска измисляли да подреждат Solitaire, за да убиват дългите полярни нощи в очакване на късмета. Разказва се, че миньорите винаги носели със себе си тесте карти и, охранявайки добитото злато нощем, подреждали Solitaire, за да не заспят. Тази романтизирана версия здраво се е вкоренила в културния фолклор. Например, писателят Джек Лондон (Jack London) в един от разказите си за Севера описва как клондайкските златотърсачи прекарвали вечерите със Solitaire: «Шорти, потънал в мрачно отчаяние, подреждаше Solitaire». Но преки документални свидетелства, свързващи появата на играта именно с Klondike, няма.

Изследователите отбелязват само, че първите публикации на правилата на тази подредба се отнасят към началото на XX век. В изданието «Hoyle’s Games» от 1907 г. се споменава игра под името «Seven-Card Klondike» — по същество класическият Klondike Solitaire, при който 7 колони се подреждат с нарастващ брой карти. Любопитно е, че в същата книга от 1907 г. фигурира и друг, по-сложен картов хазартен вариант под името Klondike — всъщност това е играта, която днес е известна като Canfield. Объркването в имената продължава няколко години, докато накрая не се утвърждава съвременната терминология.

В американските игрови правила от 1913 г. вече ясно са разграничени понятията: Klondike — това е именно Solitaire с подредба в седем колони и преместване на картите в низходящ ред, докато името Canfield се утвърждава за отделна игра, основана на същия хазартен вариант. А откъде идва името Canfield? Тук също има любопитна история: Ричард Албърт Кенфийлд (Richard Albert Canfield), известен собственик на игрална зала в САЩ, уж предложил на клиентите си хазартен Solitaire, при който за 50 долара можело да се купи тесте карти и да се получат по 5 долара за всяка събрана боя — именно тази игра получила названието Canfield.

По-късно в Англия с думата Canfield погрешно наричали самия Klondike, което създавало объркване. Но с течение на времето в двете страни терминологията се утвърждава: Klondike — класическият Solitaire, известен в САЩ като Solitaire и във Великобритания като Patience, а Canfield — друга, по-сложна игра.

География на популярността и еволюция

През първата половина на XX век Klondike Solitaire получава широко разпространение — както чрез печатни сборници, така и благодарение на устната традиция. Играта не изисквала нищо освен тесте карти и затова се налагала навсякъде — от Северна Америка до Русия. В руската традиция Klondike получил името Solitaire «Косынка» — както гласи преданието, заради схематичното сходство на подредбата на картите с триъгълния силует на кърпа. Вероятно това название се е утвърдило в речта през първата половина на XX век, когато оригиналната дума била малко разбираема, а играта вече била позната от преводна литература (има дори мнения, че разказите на Джек Лондон са изиграли роля в запознаването на рускоезичните читатели с Klondike Solitaire).

Правилата на Klondike се предавали от поколение на поколение и почти не се променяли: подреждане на 28 карти в 7 колони, целта — да се съберат всички бои във възходящ ред върху 4 основни празни места, като картите на масата се преместват в низходящ ред с редуване на цветовете. Вариациите засягали само подробности — например дали било позволено тестето да се преглежда няколко пъти, да се раздава по една карта или по три и т.н. Всъщност първоначално за класически се смятал режимът на раздаване по три карти (който изисквал повече търпение и се смятал за по-труден), но в някои правила от XX век вече бил включен и по-лесният режим на раздаване по една карта, който увеличавал шансовете за успех.

Оформлението и форматът на играта също се променяли с времето в художествен план. Във викторианските комплекти карти за Solitaire можело да се срещнат специално намалени тестета или изящни стойки за подреждане, а към средата на XX век се появила дори специална дъска за Solitaire («Chastleton Patience Board», изобретена от същата Мери Елизабет Уитмор-Джоунс), позволяваща игра във въздуха или по време на пътуване. Масовата популяризация на Solitaire обаче се дължала на неговата простота — за подреждането не били нужни нито специални аксесоари, нито скъпи компоненти. Милиони хора в различни страни подреждали Klondike Solitaire — у дома, на път, по време на почивка — и с времето той станал част от всекидневието.

Цифрова епоха

Истинският световен бум на популярността на Klondike Solitaire настъпва с появата на компютрите. През 80-те години на XX век, когато персоналните компютри и графичните интерфейси започват да придобиват популярност, разработчиците обръщат внимание на класическите картови игри, за да ги реализират на екрана. Една от първите компютърни версии на Solitaire е програма за 8-битовите Atari (публикувана през 1981 г.) със скромното име «Solitaire», която реализира именно Klondike. През 1984 г. ентусиастът Майкъл А. Кастийл (Michael A. Casteel) пуска версия Klondike за компютрите Apple Macintosh. Играта се разпространява по модела shareware и редовно се обновява.

Но повратният момент е решението на компанията Microsoft да включи Solitaire в стандартния пакет на Windows. През 1988 г. стажантът на Microsoft Уес Чери (Wes Cherry) разработва електронна версия на Klondike по време на практика — първоначално като упражнение и средство за адаптация на потребителите към компютърната мишка. По това време концепцията за drag-and-drop (плъзгане и пускане на обекти с курсора) била новост, а играта се оказала отличен тренажор за този навик. Обновеният дизайн на картите е възложен на художничката Сюзън Кер (Susan Kare). През 1990 г. Solitaire под името «Solitaire» дебютира в операционната система Windows 3.0 — и от този момент започва новото триумфално шествие на Klondike по света. Играта веднага придобива популярност: според представители на Microsoft след няколко години тя се превръща в най-често използваното приложение в Windows — изпреварвайки дори текстовите редактори.

Милиони офис служители по целия свят прекарвали часове в подреждане на виртуални карти под предлог работа. С времето това дори предизвикало тревога сред началниците: известен е случай, когато през 2006 г. кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг (Michael Bloomberg) уволнил служител, заварил го да играе Solitaire на служебния компютър.

Първоначално идеята била обратна — да се увеличи ефективността чрез обучение за работа с мишка, но се получил интересен парадокс. Въпреки това популярността на Solitaire само нараствала. Цифровият Solitaire влязъл във всички следващи версии на Windows (3.1, 95, 98, 2000 и др.) и се превърнал фактически във визитна картичка на операционната система. Когато през 2012 г. Microsoft се опитала да премахне вградения Solitaire от Windows 8, това предизвикало такава буря от негодувание сред потребителите, че играта скоро била върната обратно. През 2015 г., отбелязвайки 25-годишнината на своя продукт, Microsoft дори организира световен турнир по Solitaire сред потребителите на Windows.

Днес цифровият Solitaire е поставил множество рекорди. «Solitaire» (днес част от Microsoft Solitaire Collection) за своя 30-годишен юбилей има над 35 милиона играчи месечно по целия свят, достъпен е на 65 езика в над 200 страни. Според статистиката от 2020 г. всеки ден се подреждат повече от 100 милиона партии — колосално число, което отразява истинската народна любов към играта. През 2019 г. Microsoft Solitaire е включен в Залата на славата на видеоигрите (World Video Game Hall of Fame) като една от най-значимите компютърни игри в историята. Така Solitaire, възникнал като бавна картова забава преди няколко века, еволюира в глобален цифров феномен, оставайки актуален и в новото хилядолетие.

Любопитни факти за Solitaire

• Рекорди и числови парадокси. Не всяка подредба на Klondike може да бъде завършена успешно — за разлика от головоломки като FreeCell, където почти всички партии са решими, тук значителна роля играе случайността. Математици са изчислили, че само около 80% от раздаванията са теоретично печеливши (ако е известно разположението на всички карти и без ограничения по ходове). Реалният процент победи при игра по стандартните правила е още по-нисък — опитните играчи печелят приблизително в 30–50% от партиите, дори използвайки стратегия и бутона за отмяна. Така Solitaire оправдава своето название «търпение»: понякога дори идеалната игра не води до победа и остава само да се примириш с неуспеха и да опиташ отново.
• Solitaire като офисен феномен. С появата на компютърната версия играта придобила съмнителната слава на «убиец на работното време». През 90-те години на XX век в много организации Solitaire на служебния компютър се считала за толкова разпространено разсейване, че на шега я наричали «Office Solitaire».
• Най-бързата партия Solitaire в историята. На 2 август 1991 г. британецът Стивън Туиг (Stephen Twigge) поставя рекорд на Гинес, завършвайки партия Solitaire в настолен формат само за 10 секунди. Рекордът е постигнат със стандартно тесте и класически правила на подредбата. Това постижение е официално признато от Guinness World Records като най-бързата партия Solitaire, изиграна ръчно, и остава ненадминато повече от тридесет години. Резултатът подчертава не само популярността на играта, но и възможността в нея да се демонстрират бързина, ловкост и изключителна координация.
• Математически феномен на Solitaire. Всяка партия на Solitaire почти със сигурност е уникална — шансът да се видят две еднакви подредби е толкова малък, че практически не съществува. В стандартното тесте от 52 карти броят на възможните комбинации е число, което се доближава до единица с 67 нули. Дори ако всичките 8 милиарда съвременни жители на Земята подреждаха нова партия всяка секунда от началото на времената, това пак нямаше да е достатъчно, за да се изпробва дори нищожна част от всички възможни варианти. За сравнение: възрастта на Вселената е около 13,8 милиарда години, или приблизително 435 трилиона секунди.

Историята на Solitaire е история на игра, която е успяла да съхрани своята актуалност, извървявайки пътя от ръчните подредби до екрана на персоналния компютър. Klondike съчетава простотата на правилата с безкрайното разнообразие от ситуации, изискващи от играча гъвкав ум, памет и, разбира се, търпение. Той заема особено място на границата между логическа головоломка и хазартна игра, оставайки достъпен за всички възрасти и поколения.

В културен контекст Solitaire не е просто забава: това е своеобразна медитация, време насаме със себе си. Неслучайно образи на човек, подреждащ карти, се срещат и в литературата, и в киното — играта се превръща в метафора на житейските решения, които всеки взема сам. От логическа гледна точка Solitaire развива умения за планиране и комбинаторика, близки до задачите, поставяни от шаха или головоломките, но в по-спокойна и бавна форма. През 2019 г. Solitaire е включен в Залата на славата на видеоигрите, нареждайки се редом с култови аркади и шутъри. Това официално признание подчертава: въпреки изобилието от съвременни развлечения, старата картова игра остава жива класика.

Преди да започнем, струва си да се запознаем с правилата — не заради формалности, а за да видим как зад простите ходове се крие стройна система. Solitaire не изисква бързане: той се изгражда стъпка по стъпка, позволявайки на всеки ход да придобие смисъл. Това не е игра за скорост, а за внимание, търпение и изчисление. Именно тази вътрешна съсредоточеност прави Solitaire особен — и обяснява защо остава актуален векове наред.

Klondike Solitaire — класическа игра с карти за един човек, чиято цел е да подреди цялото тесте по бои в ред от асо до поп. Играта се провежда със стандартно тесте от 52 карти. Една партия на Klondike обикновено трае от 10 до 15 минути, макар че много зависи от уменията на играча. Благодарение на простите правила и увлекателния геймплей този Solitaire се е превърнал в една от най-популярните игри в света.

Klondike съчетава елемент на късмет и стратегическо мислене. Играчът трябва да обмисля ходове, да планира последователности и да взема решения в условия на непълна информация (част от картите са обърнати с гръб нагоре). Такива условия развиват концентрацията и паметта: редовната игра подобрява способността да се забелязват и запомнят вече излезлите карти. Solitaire тренира вниманието: необходимо е непрекъснато да се следи подредбата и да се търсят в колоните възможни ходове и варианти за пренареждане. В същото време благодарение на нагледното разположение на картите Klondike Solitaire е привлекателен и от естетическа гледна точка: играчът наблюдава как хаотичната подредба постепенно се превръща в спретнати, събрани по бои серии.

Правила на Klondike Solitaire

Подредба и цел на играта

В началото на партията тестето се разбърква добре и се оформя подредбата. На масата се поставят седем купчинки (колони): в първата колона се слага 1 карта, във втората — 2 карти, …, в седмата — 7 карти. Всяка купчинка се оформя така, че най-горната карта е с лице нагоре, а останалите — с гръб нагоре. Общо в тези колони се оказват 28 карти; останалите 24 карти образуват резервното тесте, което се слага отделно, с гръб нагоре.

До тестето се оставя място за купчината за отхвърляне — тук ще се поставят картите от резерва, които все още не са влезли в игра. Също така се подготвят четири празни основи — базови купчинки (понякога наричани «къщички»). Целта на играта е да се съберат в тези четири базови купчинки всички карти, подредени по бои от асо до поп.

Прехвърляне на карти

В процеса на игра е позволено да се прехвърлят карти между колоните на подредбата според следните правила. Карта може да бъде поставена върху друга открита карта в колона, ако е с една степен по-ниска по ранг и е от противоположен цвят (черна върху червена или червена върху черна). Например, купа 7 може да бъде поставена само върху пика 8 или спатия 8. По този начин в колоните се изграждат низходящи последователности, които се редуват по цвят.

Могат да се преместват не само единични карти, но и цели подредени групи: ако в колона има ред от карти в низходящ ред (например червен вале върху черна дама, а върху валето — черна десятка), целият този фрагмент може да бъде преместен върху друга подходяща карта в друга колона. Ако в резултат на премествания дадена купчинка в подредбата се освободи напълно (тоест в колоната не останат карти), на образуваното празно място може да бъде поставен само поп (или последователност от карти, започваща с поп). Такава възможност да се отвори празна колона за поп е един от ключовите моменти на стратегията: освобождаването на колоната позволява да се изведе поп със следващата последователност и по този начин да се разкрият нови ходове.

Работа със закрити карти

В изходната подредба във всяка колона всички карти освен най-горната са закрити. Когато откритата карта от колона бъде преместена (върху друга карта или в основата), веднага трябва да се обърне следващата карта в тази колона — тя става новата открита карта и влиза в игра. Разкриването на «скритите» карти е най-важната част от Solitaire: всяко обръщане дава нови възможни ходове.

Стратегически е изгодно на първо място да се освобождават и обръщат карти от онези колони, където има най-много закрити карти — по този начин се увеличава пространството за маневриране. Ако в колона се открие асо или двойка, препоръчително е веднага да бъдат преместени в базовите купчинки («къщичките»), тъй като асата и двойките рядко участват в преместванията на масата, но освобождават място за други карти.

Игрови процес

След началната подредба играчът търси налични ходове на масата и ги изпълнява, стремейки се максимално да разкрие закритите карти. Щом се появи възможност асо да бъде поставено върху празна базова купчинка, това трябва да се направи незабавно: в основата на всяка такава купчинка трябва да лежи асо, върху което след това се подреждат картите от същата боя — от двойка до поп. На масата играчът прехвърля карти, редувайки цветовете и подреждайки последователности в низходящ ред, като се стреми да разкрие нови карти.

Ако на игралното поле бъдат изчерпани всички налични ходове, играчът се обръща към резервното тесте. От него се свалят най-горните карти и се обръщат с лице нагоре в купчината за отхвърляне. В класическия Klondike Solitaire съществуват два признати варианта на правилата за раздаване: раздаване по една карта и раздаване по три карти. В първия случай играчът обръща от резерва по една карта; във втория — наведнъж по три (в този случай от трите обърнати карти в купчината за отхвърляне достъпна е само най-горната; долните карти могат да се използват едва след като най-горната бъде преместена на игралното поле или в основата). След всяко раздаване (една или три карти) играчът се стреми да използва обърнатата карта: да я премести върху подходяща карта в колоните или веднага да я сложи в «къщичките», ако тя пасва по боя и ранг. Използваната карта от купчината за отхвърляне се премахва от играта, а неизиграните остават обърнати в купчината.

Цикъл на играта и край на партията

Действията «премести карти на масата» и «обърни карта от резервното тесте в купчината за отхвърляне» се редуват според необходимостта през цялата партия. Когато резервното тесте свърши, според някои правила е позволено цялата купчина за отхвърляне да се обърне обратно, образувайки нов резерв (като редът на картите при връщането се запазва, ако не е уговорено друго).

Във вариантите с ограничение на броя преминавания през тестето (например не повече от три пъти) резервът може да бъде върнат само определения брой пъти; в по-свободните версии (включително повечето цифрови реализации) прераздаването е позволено неограничено. Играта завършва с победа, щом всички карти бъдат подредени по бои в четирите базови купчинки от асо до поп.

Ако обаче ходове повече не останат, а резервът и купчината за отхвърляне са изчерпани (или допълнителни прераздавания не са позволени), партията се смята за загубена — подредбата е достигнала задънена улица и събирането на Solitaire е невъзможно. Трябва да се помни, че не всяко начално разпределение на картите води до победа: макар при идеална игра теоретично да се печели значителна част от раздаванията, част от подредбите на Klondike нямат решение заради скрития ред на картите. При игра по правилото «раздаване по една карта» вероятността за успешно завършване е значително по-висока, отколкото при игра с три карти; изследвания показват, че дори компютър, който изпробва всички ходове, печели в режим на раздаване по една карта много по-често, отколкото при раздаване по три. Все пак основният принцип на победата остава един: да се съберат всички четири бои в ред, използвайки възможностите на подредбата.

Съвети за начинаещи играчи в Klondike Solitaire

За начинаещите любители на Klondike Solitaire е полезно да се запознаят с базови стратегически похвати и типични грешки. По-долу са представени препоръки — от основна тактика до напреднали стратегии — които ще помогнат да повишите шансовете си за успех.

Тактически подходи

• Първо обърнете карта от резерва. В началото на играта опитните играчи съветват да обърнете първата карта от тестето, преди да правите други ходове. Това веднага увеличава броя на възможните варианти и дава повече информация за вземане на решения. Обърнатата карта може да подскаже посоката на играта или веднага да влезе в действие. След това е разумно да използвате максимално картите на масата, преди отново да се обърнете към резерва.
• Премествайте асата и двойките в «къщичките» при първа възможност. Ниските карти (особено асата) не участват в подредбата по колоните, затова е най-добре веднага да бъдат преместени в базовите купчинки, щом станат достъпни. Това освобождава място на масата и отваря път за преместване на други карти. По същия начин, ако на масата се появи двойка, тя трябва да бъде поставена върху съответното асо в основата — така започвате да изграждате боята и се приближавате към победата.
• Стремете се да разкривате закритите карти. Всяка карта, лежаща с гръб нагоре в подредбата, може да крие ключова карта, необходима за решаването на Solitaire. Затова тактиката трябва да е насочена преди всичко към разкриване на тези карти. Ако имате избор между няколко хода, особено ценни са онези, които водят до разкриване на закрита карта. Например, преместването на карта от колона с повече закрити карти обикновено има по-голям приоритет от ход в колона, където е закрита само една карта. Колкото повече нови карти разкриете в началото на играта, толкова по-богат ще бъде изборът от следващи ходове.
• Давайте приоритет на ходове, водещи до напредък. Не бързайте да премествате всички възможни карти само защото даден ход формално е разрешен. Най-добрите ходове са тези, които непосредствено подобряват подредбата: разкриват нови карти, освобождават колона или позволяват карта да бъде преместена в основата. Ходове, които не носят осезаем ефект (например пренареждане, което не води до разкриване или не освобождава място за поп), често могат да бъдат отложени. Първо извършвайте действия, които развиват играта, а «козметичните» пренареждания оставете за по-късно.

Грешки на новаците

• Припряна игра без план. Една от най-честите грешки е да се действа необмислено, в опит бързо да се изчисти масата. Припряните, хаотични премествания водят до пропускане на важни ходове или до вкарване на подредбата в задънена улица. Необходимо е да запазите търпение: по-добре е да отделите време за анализ на подредбата, отколкото да направите необратим ход, който затруднява играта.
• Пропускане на достъпни последователности. Начинаещите често не забелязват възможните ходове в подредбата — например, че дадена открита карта може да бъде преместена върху друга в низходящ ред. В резултат на това на масата остават карти, които биха могли да бъдат изиграни. Избягвайте тази грешка: постоянно проверявайте всички колони за подходящи двойки «горна карта — карта с ранг по-висока от противоположен цвят». Внимателното наблюдение на подредбата е ключът към успеха.
• Освобождаване на колона без поп. В Klondike празно място може да се запълни само с поп. Въпреки това новаците понякога бързат да премахнат последната карта от колона, оставяйки празно място, без да имат поп за него. Такава ситуация не носи предимство, а само похабява хода. Никога не освобождавайте колона, ако нямате готов поп (или последователност, започваща с поп) за преместване. Празното място е ценно само когато веднага бъде заето от поп — иначе временно е «мъртво» и не носи полза.
• Преждевременно преместване на карти в основата. Обратната страна на съвета за асата и двойките: макар че ниските карти е добре веднага да се преместят в «къщичките», с останалите трябва да се действа по-внимателно. Новаците могат прибързано да преместят в основата, например, средни карти, щом се появи възможност, без да отчетат последствията. Ако премахнете карта от масата твърде рано, това може да ви лиши от ход. Например, ако преждевременно преместите червена петица в базовата купчинка, няма да можете да сложите върху нея черна четворка от колона, докато не се появи втора червена петица от другата боя. Затова първо се уверете, че преместването на карта в основата не блокира разкриването на друга важна карта на масата. Правилото е просто: асата и двойките — веднага нагоре, останалите карти — според ситуацията.
• Игнориране на картите в купчината за отхвърляне. Друга грешка е да се съсредоточи вниманието само върху колоните и да се забравят откритите карти в купчината за отхвърляне. Мнозина пропускат момента, когато карта от купчината вече може да влезе в игра — например да се премести на масата или в основата. Всеки път, когато обърнете карта от резерва, внимателно гледайте откритата карта в купчината: не е ли възникнала нова възможност за ход? Редовното използване на картите от купчината е необходимо условие за успешна игра.
• Липса на «поглед напред». Klondike е игра, в която е важно да се предвижда развитието на ситуацията няколко хода напред. Новаците често играят «тук и сега», без да мислят какво ще се случи след текущия ход. В резултат може да се стигне до задънена улица: например, да се премести карта така, че закритата карта да остане недостъпна, или да се похарчи последен ход напразно. Стремете се при всяко действие да оценявате какво ще донесе то след ход-два. Опитните играчи проиграват мислено различни варианти и избират този, който води до напредък. Развитото умение да се планира отличава успешния играч от начинаещия.

Ако тепърва започвате да играете, използвайте тези съвети при Klondike Solitaire, за да повишите шансовете си за победа. Усвояването на базова стратегия е важна стъпка към това да печелите редовно в Klondike Solitaire.

Варианти на напреднала стратегия

• Избор на поп за празна колона. Ситуация: освободили сте колона и имате няколко попа, с които можете да я заемете. Непремисленият избор може да затрудни решаването на Solitaire. Напредналите играчи оценяват каква цветова последователност ще донесе всеки вариант. Например, ако в подредбата е блокирана открита червена дама, която покрива скрити карти, по-ефективно е колоната да бъде заета от черен поп — тогава върху него може да се постави червената дама и проблемът се решава. Съответно изборът на черен или червен поп трябва да зависи от това, картите от кой цвят в текущата подредба създават най-големи препятствия.
• Баланс на базовите купчинки. Не бързайте да слагате в «къщичките» всички попаднали ви карти безразборно — особено в режима на раздаване по една карта, където резервът може да се използва неограничено. Стремете се да развивате четирите купчинки сравнително равномерно. Ако напреднете значително само с една боя, а останалите изостават, това може да ограничи възможностите за ходове на масата. Например, ако вдигнете купите в основата до осмица, изваждате от игра всички купи от асо до осмица. Това може да ограничи възможностите за пренареждане, ако за черните карти на масата са необходими именно тези стойности в червената боя. Винаги преценявайте дали не сте премахнали преждевременно карта, която би могла да помогне в подредбата. Правилото: ако картата все още е нужна за премествания на масата, по-добре изчакайте с преместването й в «къщичката». Идеалният вариант е боите в основите да се развиват поетапно и по възможност синхронно.
• Съобразяване с реда на картите при игра «по три». Режимът на раздаване по 3 карти изисква допълнителна стратегическа прецизност. Тъй като в купчината за отхвърляне едновременно е достъпна само всяка трета карта, много важно е да се помни кои карти и в какъв ред следват в резерва. Професионалистите съветват внимателно да се проследява последователността на излизащите карти: ако при първото преминаване през тестето запомните реда на картите в купчината, при следващия цикъл ще можете да планирате ходове с предвиждане. Съществуват дори техники за «преглеждане на тестето» — когато играчът при първото преминаване прелиства всички карти (без да прави ходове), за да получи пълна представа за реда им. В рамките на честната игра тази тактика може да се смята за краен случай, но умението да се държи в ума последователността на картите в резерва значително повишава шансовете за успешно събиране на Solitaire.
• Гъвкавост и адаптивност. Стратегията за решаване на Klondike не трябва да бъде догма. Всяко раздаване е уникално и фиксиран ред на действия, който работи в един случай, може да не сработи в друг. Опитните играчи подчертават важността на адаптацията по време на игра: бъдете готови да преразгледате плана си, ако подредбата изисква нестандартен ход. Например, възнамерявали сте първо да разкриете всички карти, но виждате, че е по-изгодно веднага да изпратите няколко карти в основата — направете го. Или обратното, временно се откажете от очевиден ход, ако предвиждате, че той ще ви затвори пътя към важна карта. Не се страхувайте да пробвате различни линии на действие, анализирайте подредбата и се приспособявайте към нея — умението да импровизирате и да променяте тактическия план отличава експерта в Klondike от начинаещия.

Такива похвати помагат да се печелят дори най-сложните подредби в Klondike Solitaire — особено в режима по три карти.

Класическият Klondike Solitaire не е просто начин да се прекара времето, но и тренировка на логиката, паметта и търпението. Зад външното спокойствие на подредбата се крие увлекателна задача, която изисква от играча наблюдателност и стратегически разчет. Благодарение на простите правила Solitaire е достъпен за всеки — независимо от възраст и игрови опит, а богатството от тактически решения и разнообразието на подредбите увличат дори опитните играчи. С раздаване след раздаване играчът се учи да пресмята ходове, да взема премислени решения и да извлича поуки от всяка неуспешна партия. Неслучайно този Solitaire остава популярен през годините: той съчетава елегантността на картинна главоблъсканица и тръпката от търсенето на единствено вярното решение.

Klondike Solitaire е игра, в която печели не случайността, а последователността. Тук всичко се решава от един ход, едно вярно решение. Не от бързането, а от изчислението. Не от интуицията, а от вниманието към детайлите. Всяка подредба е задача, която има решение, но пътят към него изисква съсредоточеност и търпение. Готови ли сте да се изпитате? Играйте Klondike Solitaire онлайн още сега — безплатно и без регистрация!