Една от най-известните настолни игри, по-популярна дори от прочутата го, е Shogi, или „японски шах“. Тя също се играе от двама души на шахматна дъска с черни и бели фигури.
Но за разлика от класическия шах, при Shogi първи играят черните — „сенте“ (先手, „тези, които вървят първи“), а белите — „готе“ (後手, „тези, които вървят след това“) — втори. Различни са и видовете фигури, начинът им на движение и стойността им, а размерите на дъската не се ограничават до 8×8 — те могат да достигнат до 36×36 полета!
История на играта
Не е известно с точност кога точно се е появила Shogi, но със сигурност това е станало в Япония — приблизително в периода между 794 и 1185 година от нашата ера. Доказателство за това е трактатът „Нови записки за Саруга́ку“ (新猿楽記) от придворния учен Фудживара но Акихира (藤原明衡) от периода Хейан (平安時代). В този текст са описани подробно правилата на играта, която още тогава е била разделена на „малка Shogi“ и „голяма Shogi“. Първата се е играела на поле 9×9, а втората — на поле 13×13.
Ако се вгледаме по-дълбоко в историята, най-вероятно Shogi е възникнала на основата на индийската игра чатура́нга (चतुरङ्ग), подобно на класическия шах. Първоначално чатура́нга се е разпространила от Индия към Персия, където се е преобразувала в играта шатрандж (شَطْرَنْج). Оттам шатрандж се е разпространил в Югоизточна Азия, където са възникнали игрите Сянчи (象棋, Китай), Чанги (장기, Корея) и Shogi (Япония).
Най-старите 16 фигури от Shogi, открити от археолози в префектура Нара, датират от XI век. Те имат плоска петоъгълна форма с изписани японски йероглифи. Макар формата на фигурите да е останала непроменена, размерите на игралните полета са се различавали значително през различните епохи. Например в периода от 1185 до 1573 година в Япония Shogi се е играла на дъски до 36×36 полета, като в играта са участвали до 804 фигури едновременно. Това е превърнало Shogi в една от най-сложните игри в своя клас — далеч по-сложна от западния шах.
Съществували са няколко варианта на Shogi: например Dai Shogi (大将棋, 15×15), Chū Shogi (中将棋, 12×12), Dai Dai Shogi (大大将棋, 17×17), Taikyoku Shogi (大局将棋, 36×36). Тези форми на игра изисквали не само изключителна памет и стратегическо мислене, но и няколко часа, а понякога и дни за приключване на партията.
През XVI век Shogi била опростена от японския император Го-Нара (後奈良天皇) и приведена до съвременния ѝ вид. Оттогава насам играта се играе на поле с фиксирани размери 9×9 и с точно 40 фигури. Го-Нара въвежда съвсем ново правило — възможността при определени условия да се използват пленените фигури на противника. Именно това правило прави Shogi наистина уникална игра, а не просто разновидност на шаха.
С въвеждането на това правило Shogi започва да се разглежда не само като стратегическа, но и като игра, изискваща гъвкавост на мисленето: играчът трябва да се съобразява не само със собствените си фигури, но и с тези, които могат да бъдат използвани срещу него след пленяване. Тази динамика значително разширява тактическите възможности.
Shogi е била най-популярна в Япония от началото на XVII до края на XIX век. Смятала се е за любимото развлечение на шогуните (военачалници), а най-силният играч получавал званието мейджин (名人, „велик майстор“) и заемал официална длъжност като министър на Shogi. През втората половина на XIX век играта губи държавната си подкрепа, а след Втората световна война дори била застрашена от забрана.
Причината, поради която японското правителство е искало да забрани Shogi, била използването на пленени фигури, което събуждало асоциации с военнопленници. Но тогавашният майстор на Shogi — Масуда Кодзо (升田幸三) — успява да защити играта. Основният му аргумент бил, че в класическия шах фигурите не се пленяват, а направо се „убиват“, което е още по-жестоко.
Масуда Кодзо не само убеждава властите в културната стойност на играта, но и организира демонстративни партии, публикува материали в пресата и печели подкрепата на интелектуалците. Благодарение на усилията му Shogi не просто оцелява, а преживява нова вълна на популярност в следвоенните години.
Любопитни факти
Shogi е японска игра с вековна история, около която през последните 900 години са се натрупали редица любопитни факти. Ето някои от тях:
- Противно на разпространеното мнение, именно Shogi — а не класическият шах — е най-популярната в света „шахоподобна“ игра, възникнала на основата на индийската чатура́нга.
- В Япония Денят на Shogi официално се отбелязва на 17 ноември. Тази традиция датира от XVII век, когато пред шогуна тържествено са се играли партии между най-силните играчи.
- В зависимост от нивото на умения, играчите в Shogi получават степени (дан — 段) по системата „кю-дан“ (級—段): аматьорски, професионални мъжки и професионални женски.
- В Япония съществува специално училище, посветено на тази игра. В него се приемат само ученици над 20 години, достигнали пето аматьорско ниво (5-ти дан).
- Най-силният играч на Shogi в периода 1990–2000 г. е японецът Йошихару Хабу (羽生善治), спечелил 99 титли. През 2020-те години водещ е сънародникът му Сота Фуджии (藤井聡太).
- Сота Фуджии става най-младият играч в историята, получил титлата мейджин на 21 години, подобрявайки рекорд, задържал се над половин век. Той също така е първият, който едновременно печели и седемте основни титли в Shogi.
Към 2025 г. Shogi се играе от най-малко 20 милиона души на аматьорско и професионално ниво. Това е значително повече от броя на играчите на ренджу и го. Shogi с право се смята за една от най-популярните настолни игри не само в Япония, но и в целия свят.
Играта не само развива стратегическо мислене, но и доближава играчите до богатата японска култура. Много хора, които я опитат веднъж, остават нейни предани почитатели за цял живот.