Ludo е добре позната настолна игра, която се играе от двама или четирима души с помощта на цветни пионки и зар. Играта е особено популярна в Индия, Европа и Южна Америка. Съществуват няколко варианта и множество имена, някои от които са регистрирани търговски марки — основно на европейски компании.
История на играта
На латински ludo означава „играя“, но това наименование се появява много след създаването на самата игра — след като тя вече се е разпространила от Южна Азия към Европа. Историческата родина на Ludo е Индия, където тя се е играла още през VI век — макар тогава все още без зарове.
Окончателната версия на играта, при която играчите се редуват да хвърлят зара, е патентована в Англия през 1896 г. от Алфред Колиър и е пусната на пазара под името Royal Ludo, подчертавайки статута ѝ на „кралска“ настолна игра.
В края на XIX и началото на XX век играта е била много популярна сред моряците на британския кралски флот. След някои малки промени в правилата, тя получава ново име на английски — Uckers. В Швеция се разпространява вариант с името Fia (пълно име: Fia med knuff, което означава „Фия с побутване“), а в Швейцария се нарича Eile mit Weile, което в буквален превод означава „Бързай бавно“.
Съществуват и други версии, като унгарската — Ki nevet a végén („Кой се смее последен?“), германската — Mensch ärgere Dich nicht („Не се ядосвай, човече“) и френската — Jeu des petits chevaux („Игра на малките кончета“). В Испания адаптираната версия се нарича parchís, а в Колумбия — parques. Тези адаптации могат да се различават по дизайна на дъската, броя на пионките и специфични правила.
В много страни играта е придружена от местни традиции — от шеги и късметлийски фрази до сложни локални правила, като задължително избиване на пионка на противника при стъпване на неговото поле.
Същността на играта обаче остава една и съща — променят се само имената и детайлите на механиката. Макар че играта има индийски произход, западните адаптации значително са променили както механиката, така и външния ѝ вид, отдалечавайки я от оригиналната пачиси — традиционна настолна игра, разпространявана в Индия от векове.
Освен на Запад, Ludo се е разпространила и на Изток. Например във Виетнам е много популярна под името Cờ cá ngựa („Игра на морските кончета“), а в китайската култура съществува подобна игра с името 飞行棋 („Летящи шахове“), при която пионките се движат по дъска с формата на кръст и могат да „летят“ чрез специални полета.
Интересни факти
- Ludo произхожда от древната индийска игра пачиси, която има история над 1500 години. Играта се е играла още по времето на Гуптската империя, около VI век. Доказателство за нейната популярност са каменните игрални дъски, издълбани на терасите на форта Агра в Индия, които са запазени и до днес.
- В оригиналната версия вместо зарове са използвани каури (морски миди) или специални пръчици, които са се хвърляли на земята. Броят на обърнатите нагоре страни е определял хода.
- Император Акбар I Велики (XVI век, династия Могули) толкова обичал пачиси, че играел на огромна каменна дъска с живи пионки — слуги, които се движели вместо фигурите.
- В някои училища в Индия и Нигерия Ludo е в списъка с препоръчителни игри по време на междучасията.
- В някои училища в Бангладеш и Пакистан играта временно е била забранена, защото децата се карали заради нея или бягали от час, за да играят.
Достатъчно е да изиграете само една партия — и ще разберете: Ludo събира хората, забавлява и носи истинско вълнение, радост и вкус на победа!