Euchre онлайн, безплатно

В средата на XIX век в Съединените щати нямало по-популярна игра с карти от Euchre. Съвременниците я наричали «кралицата на всички картови игри», и във всеки ъгъл на страната — от фермите на Пенсилвания до параходите по Мисисипи — навсякъде се играели партии Euchre.

История на картовата игра Euchre

Как Euchre стана американски феномен

Картовата игра Euchre се появила много преди да завладее Америка. Повечето историци са единодушни, че играта произлиза от елзаската Juckerspiel — така се наричал вариант на картова игра, популярен през XVIII–XIX век. Самото име на играта посочва централната ѝ карта — валето, което заема най-висока позиция сред козовете. Действително, ключовата особеност на Euchre са двата най-силни коза, и двата вале (наричани още «bower» от немското Bauer — селянин). Валето от козовата боя, наричано right bower, е най-силната карта. След него следва left bower — валето от другата боя със същия цвят. Тази особеност очевидно идва от немските игри: например, в немския картов лексикон думата Bauer отдавна означавала вале, а не само селянин. Забележително е, че в Euchre скромното вале побеждава царе и аса, «сваляйки от трона» благородниците от висшите позиции — както шеговито отбелязвали наблюдатели през XIX век.

Първото документирано споменаване на играта вероятно датира от началото на XIX век. Според Oxford English Dictionary още през 1810 година някакъв Eucre бил бегло споменат сред популярните картови забавления на времето. А през 1829 година английският актьор и писател Джоузеф Коуел по време на пътуване по Мисисипи се запознал на борда на параход от Луисвил до Ню Орлиънс с мистериозна игра, наречена Uker. Впечатленията си той публикувал много години по-късно, през 1844 година, и тази бележка се смята за едно от първите описания на играта на американска земя.

След 1820-те Euchre бързо пуснало корени в Новия свят. Играта донесли заселници от Европа, предимно немскоезични имигранти — от Елзас (тогава част от Франция, но запазил немската култура) и от други региони на Германия. Съществуват версии, че играта можела да проникне и през Англия — например, на югозапад в Корнуол и Девън е била популярна, където подобни игри се разпространили от френските военнопленници от наполеоновата епоха. Но именно в САЩ Euchre станало истински прочуто. През първата половина на XIX век то се разпространило от източните щати до Средния запад. Още през 1850-те години Euchre фактически се превърнало в национална картова игра на Америка. Неговата популярност стремително нараснала през тези десетилетия — не случайно през 1877 година се писало, че «никоя друга домашна игра не била толкова обичана на обширната територия на Съединените щати, колкото Euchre».

Особено силно играта се утвърдила в Средния запад, в щати като Охайо, Индиана, Мичиган и Илинойс. По-късно тази ивица в центъра на САЩ дори нарекли «Euchre Belt» — толкова силна била там традицията да се играе Euchre във всяко семейство. Увличали се навсякъде: от градските салони до селските панаири. В началото на Гражданската война (1861–1865) Euchre вече било добре познато — включително и в лагерите на войниците. По време на дългите престои войниците както от Севера, така и от Юга прекарвали времето си в карти — и най-често това било Euchre. По време на Гражданската война в САЩ играта здраво влязла в армейския бит. По спомените на ветерани «понякога дори обядът се отлагал заради партия». За войниците тя била също толкова естествен спътник, колкото котлето край огъня или шинелът на раменете.

Първите правила и появата на жокера

Euchre за първи път се появило в печата през 40-те години на XIX век. През 1844 година във Филаделфия излязла справочната книга The Whist Player’s Hand-Book на Томас Матюс, където за първи път включили раздел с правилата на новата игра — тогава я наричали ту Uker, ту Euchre. Още през 1845 година Euchre било включено в американски справочник за игрите, наричан от народа «американският Хойл» — по аналогия с британския оригинал Hoyle’s Games, авторитетно издание от XVIII век. Постепенно правилата се стандартизирали и още през 1850 година излязла първата отделна книга, посветена изцяло на Euchre. В ранните ръководства за играта се използвала съкратена колода — най-често от 32 карти, от седмици до аса. Постепенно обаче най-широко разпространение получила още по-съкратена версия — 24 карти: от девятки до аса на всяка боя.

Любопитно е, че в колодата в началото нямало жокер. Самата дума «joker» още не съществувала — всички нужни карти присъствали в стандартната колода, където ролята на най-силния коз играело козовото вале (right bower). Но американските играчи, прочути със стремежа си към нововъведения, в средата на века решили да добавят в любимото си Euchre необичаен «коз над козовете». Първоначално в ход била интересна хитрост: в колодата добавяли една резервна карта без боя — т. нар. празна карта, която производителите понякога влагали в комплекта за реклама или печатна проба. Играчите преосмислили предназначението ѝ и започнали да я използват като специален най-силен коз — «best bower». За първи път такъв допълнителен коз се споменава в правилата от 1868 година, макар според историците на практика тази «празна карта» започнали да приспособяват за Euchre още през 50-те години. С течение на времето от нея се оформила отделна карта — жокер.

Решаваща стъпка било появата на специално отпечатани карти, предназначени за ролята на най-висшия коз. През 1863 година издателят на игрални карти Самюел Харт издал първата илюстрирана карта-жокер под названието «Imperial Bower». На нея бил изобразен лъв в бърлога и надпис: «This card takes either Bower» — тоест «Тази карта бие всеки bower». От този момент допълнителната карта здраво навлязла в употреба в колодите за Euchre и повече не ги напускала.

Други производители подхванали идеята и към края на XIX век всяка колода карти в САЩ вече включвала жокера. Забавно е, че на ранните «best bower» на Харт и други не изобразявали шут — срещали се най-различни рисунки, от същия лъв до тигър. Едва през 80–90-те години на XIX век оформлението на жокера придобило обичайния вид на дворцов шут. Що се отнася до названието, думата «joker» произлязла от «Euchre»: според една от версиите англоговорящите играчи трудно произнасяли немското Jucker и приспособили звученето му по свой начин. Така или иначе, към 80-те години на XIX век допълнителният жокер вече се появявал във всички нови колоди, издавани от най-големите фабрики за карти. Например, известната компания United States Playing Card Co., основана през 1867 година, включвала още през 80-те години по два жокера в своите стандартни колоди Bicycle. Жокерът дължи появата си именно на Euchre — не е случайно, че ролята му в играта пряко се обозначава като «най-силен коз», по-висок от всички останали карти.

На параходите и в салоните: златният век на Euchre

Ако родината на Euchre били мирните селски общности, то истинската слава играта придобила в далеч по-бурна среда. През 30-те–60-те години на XIX век в Америка нямало нито един речен кораб, на който вечер да не се играела поредна партия Euchre. На прочутите параходи по Мисисипи, борещи водите от Сейнт Луис до Ню Орлиънс, се играело страстно и понякога за пари — достатъчно е да си спомним споменаванията за картови играчи на лодките у Марк Твен. Самият Твен, като млад репортер през 60-те години, тръгнал да покорява Дивия запад и описал как вечер в гората на брега на езерото Тахо те с приятели строели колиба и «играели безкрайни партии Euchre, докато картите не се напоели с кал до пълно неразпознаване». В друга сцена от пътуването си Марк Твен наблюдава три неразделни другари на борда на океански кораб — те денонощно играели Euchre, изпивайки цели бутилки чисто уиски, и изглеждали «най-щастливите хора от всички, които някога съм виждал».

Euchre станало неразделна част от живота на американската граница. В калифорнийските златоносни находища златотърсачите прекарвали вечерите си с карти, в каубойските салони на ръба на цивилизацията шумът от картите се чувал не по-рядко от изстрели. В салона можела да се играе партия покер, но много по-често — приятелско Euchre, защото за него били нужни само четирима и половин колода, а времето за партия било много по-кратко и весело от протяжния покер. Във всяка кръчма, във всеки хан и във всяко гарнизонно градче през XIX век можело да се срещнат играчи на Euchre — толкова повсеместна станала играта. Тя привличала със своята простота, темпо и отборен дух: двама срещу двама се стараели да вземат поне три взятки от пет, докато особено дръзък играч можел да рискува да «играе сам» без партньор срещу всички. Азарт, отборна сметка и стремителен ритъм — всичко това правело Euchre любимо развлечение за хора от най-различни съсловия.

Интересното е, че към края на XIX век Euchre проникнало и в най-изисканите салони. Играта, по-рано свързвана с границата, се превърнала и в модно светско развлечение. През 90-те години на XIX век САЩ били обхванати от вълна на «прогресивно Euchre» — така наричали специален формат турнири, когато двойките играчи постоянно се сменяли, а резултатите се записвали в обща класация. Подобни картови вечери често организирали благотворителни дружества и църкви: събирала се такса за участие, на победителите се връчвали награди, а събраните средства отивали за добри дела. Така през 1898 година вестниците съобщавали за грандиозен турнир по Euchre в Ню Йорк: за благотворителност били продадени три хиляди билета, а победителите получили като награда солидни ювелирни украшения. Дори писателите оставили своя отпечатък, увековечавайки Euchre в литературата: героите на романите на Марк Твен, например, редовно сядали на тази игра, а Хърбърт Уелс в научнофантастичния роман «Война на световете» (The War of the Worlds, 1898) изобразил група оцелели, които сред хаоса на марсианското нашествие намирали утеха в партиите Euchre, с азарт разигравайки жокера на ръба на гибелта на човечеството.

В началото на XX век звездата на Euchre започнала постепенно да гасне. На мода дошли по-сложни интелектуални развлечения — на мястото на душевното Euchre дошъл бридж, със своите замислени контракти и безкрайни комбинации. Въпреки това Euchre не изчезнало: то се върнало в родните си места и останало любима игра на милиони обикновени американци. За него вече не пишели на първите страници на вестниците, но на Средния запад продължавали да играят — на бабината кухненска маса, в почивките в завода, на пикник или в местната църква. От глъчката на салоните до църковните пазари — Euchre оставило богат исторически отпечатък и по право се смята за една от най-популярните картови игри в историята на САЩ.

Интересни факти за Euchre

• Немска следа в терминологията. Много термини в Euchre дошли от немския език. Например, победата, при която един отбор взима всички взятки, се нарича «march» — от немското Durchmarsch (пълен марш, пробив). Играчът, който определя козовата боя, често се нарича «maker» — от Spielmacher, тоест «разпоредител на играта». А ако сте били «euchred» — тоест излъгани в сметките и не ви позволили да вземете минималния брой взятки— това изразяване води началото си от немското gejuckert, буквално: «победен в Euchre». Оттук и английският глагол to euchre someone, който и до днес означава: да измамиш някого, да го оставиш без нищо, да го изпревариш.
• Euchre било забранявано в някои религиозни общности. През XIX век Euchre било толкова популярно, че отделни християнски общности в САЩ сметнали за нужно да го ограничат. Картовите игри, особено онези, които се свързвали с хазарта и увлеченията на джентълмените, попадали под подозрение като възможна заплаха за морала. Макар Euchre да не е хазартна игра в обичайния смисъл, неговият жив дух и популярността му в салоните довели до това, че то попаднало в «списъка на нежеланото» в пуританските среди.
• Euchre било особено популярно сред жените. Въпреки асоциациите с мъжките салони, Euchre станало една от първите картови игри, в които широко и официално играели жени. В края на XIX век светски дами организирали т. нар. euchre luncheons — сутрешни и следобедни срещи с почерпка и картови сесии. Такива мероприятия били отразявани във вестниците, а на победителките връчвали малки награди — от сребърни напръстници до декоративни брошки.
• Думата bower е уникално лингвистично явление. Терминът bower, използван в Euchre за обозначаване на старшите вале, не се среща в никоя друга масова картова игра. Това е англицизирана форма на немското Bauer — «селянин, вале». Интересно е, че макар в немските игри валето да се наричало Bauer, само в Euchre то получило статут на особен коз и запазило термина в английската форма. Този термин останал непокътнат дори в северноамериканската култура, където други заемки с времето изчезнали или били адаптирани.
• Euchre била първата игра, заради която в САЩ започнали да публикуват турнирни таблици. През 90-те години на XIX век в градските вестници на Средния запад започнали редовно да публикуват резултати от прогресивни euchre турнири, в които се посочвали имената на победителите, резултатите по партии и дори най-добрите ходове. Това предшествало появата на шахматни и бриджови колонки. Така Euchre станало първата картова игра, получила постоянна медийна подкрепа извън хазартния контекст.

Euchre не е просто картова игра, то е част от живата история. Играло се е на палубите на параходи, в походни шатри, на веранди на викториански къщи и по време на почивки във ферми и фабрики. На неговата маса нямало място за скука или еднообразие — само за партньорство, изчисление и късмет. В него се усеща духът на епохата, когато играта била въпрос на чест и удоволствие, а картите — повод да се съберат заедно.

Разберете правилата, усетете ритъма и направете първия ход. Euchre е простo в началото, но зад всяка партия се крие цяла история — с решения, доверие и прецизни изчисления. Убедени сме: щом се потопите в играта, ще почувствате защо тя остава жива класика, която не се забравя.

Euchre — игра с карти за четирима играчи, основана на отборна тактика и пресмятане. Използва се съкратено тесте от 24 карти, в което две попчета — т.нар. bowers — се превръщат в най-силните козове. Правилата не са сложни, но стратегическите решения изискват внимание и игрови опит. Една партия продължава само 5–10 минути, което прави Euchre идеален избор за приятелски срещи и кратки игрови сесии.

Тук няма дълги наддавания, сложни договори или многослойни системи за точки като при бридж. Вместо това — кратко тесте, само пет карти в ръка и въпреки това решения, които изискват внимание, пресмятане и добро разбиране с партньора. Именно заради това играта е била ценена от каубоите, златотърсачите и дамите на викторианските веранди: правилата са прости, но в процеса — както и в живота — успехът се определя не само от картите, но и от умението да ги изиграеш.

Пред вас е подробно ръководство за класическото Euchre: правила, роли, структура на играта и практически съвети, проверени от времето и опита на играчи от двата бряга на Атлантика.

Правила на Euchre: как се играе

Тесте

• В класическото Euchre се използва съкратено тесте от 24 карти — по шест във всяка боя: деветка, десятка, вале, дама, поп и асо. Това тесте не е възникнало случайно: то следва логиката на самата игра. Колкото по-малко карти — толкова по-остро е всяко решение, толкова по-голяма е интензивността на събитията във всяко раздаване. В Euchre няма „ненужни“ ръце — всяка карта може да изиграе ключова роля, особено в ръцете на опитен играч.
• В историята са съществували и други варианти. Например, в някои региони през XIX век са играли с 28 или дори 32 карти, включително седмици и осмици. Такива версии са били популярни в семейни и локални партии, особено в Англия и Канада, но с развитието на печатните ръководства и стандартните тестета именно форматът с 24 карти се утвърдил — първо в Средния запад на САЩ, а след това и в цялата страна.
• Особено място заема жокерът. Той се появява в американското Euchre през втората половина на XIX век като допълнителен коз — карта, която побеждава дори bowers. Но първоначално — в класическото, историческо Euchre — жокерът не се е използвал. Включването му става популярна практика към 80–90-те години на XIX век, но и до днес остава незадължителна част от правилата, особено когато става дума за старинната или учебна версия на играта.

Играчи и подреждане

• Euchre се играе от четирима души, разделени на два отбора по двама играчи. Такава структура е класическа за игри с елемент на партньорство: както при вист или бридж, тук са важни не само вашите карти, но и как взаимодействате с човека срещу вас.
• Партньорите сядат един срещу друг на масата, за да се осигури равен достъп до информация и последователност на ходовете. Това разположение позволява на играчите да действат съгласувано, без да нарушават духа на честната игра — в Euchre партньорите не си дават сигнали, но трябва да усещат стила и логиката на другия по хода на играта.
• Целта на отборната игра — да се съберат необходимия брой точки преди противника, като се печелят взятки в раздаванията. Най-често се играе до 10 точки, макар че в приятелски или клубни партии може да се уговори и друг праг: например, до 5 или 15, в зависимост от темпото и настроението на играчите. При всяко раздаване единият отбор поема инициативата, определя коз и се стреми да спечели мнозинството от взятките, а противниците се опитват да ги възпрепятстват.

Раздаване

• След разбъркването на тестето започва да раздава играчът, седящ вляво от раздаващия. На всеки участник се дават по пет карти, обикновено на два пъти: първо по две, после по три, или в обратен ред — по усмотрение на раздаващия. Тази структура на раздаването ускорява хода на партията и създава обичаен ритъм, като същевременно запазва елемента на изненада в състава на ръката.
• Останалите четири карти остават на масата: поставят се в центъра, с лицето надолу. Горната карта се обръща — именно тя служи като открито предложение за коз. Тази карта стартира следващия етап на играта — решението дали нейната боя ще стане коз в даденото раздаване. Отворената боя създава първото тактическо предизвикателство: струва ли си да поемете играта или да предадете инициативата на противника.

Определяне на коз

• След като горната карта бъде обърната, започва етапът за определяне на коз. Играчите вземат решения последователно, започвайки от този вляво от раздаващия: да приемат предложената боя като коз или да предадат хода. Всеки играч се изказва само веднъж и изборът трябва да е окончателен — не може да се връщате към него по-късно.
• Ако някой приеме отворената боя, той става maker — играчът, който поема отговорността да спечели поне три взятки в това раздаване. Неговият партньор автоматично се включва в играта и помага за постигането на целта, дори ако самият той е бил настроен да пасува. Раздаващият в този случай е длъжен да вземе отворената карта и да отхвърли една от своите по избор, за да усили или балансира ръката си.
• Ако всички четирима играчи откажат отворената боя, започва вторият кръг на избор на коз. Отново по ред, започвайки от същия играч вляво от раздаващия, всеки може да обяви всяка друга боя за коз (но не тази, която лежи на масата). Този, който пръв се реши на тази стъпка, също става maker.
• Ако и на този етап всички играчи пасуват, раздаването се анулира — то се счита за „мъртво,“ картите се събират и се предават на следващия играч по часовниковата стрелка, който изпълнява ролята на раздаващ. Играта продължава, докато някой не обяви коз и не започне истинска партия.

Бележка: ако maker е партньорът на раздаващия, последният е длъжен да вземе отворената карта и да замени една от своите.

Особености на коза: right и left bower

• Ключовата особеност на Euchre — уникалната система на козовете, в която двата най-силни коза са поповете. Такава механика не се среща в никоя друга популярна игра с карти и е разпознаваем отличителен белег на Euchre още от първите му описания през XIX век.
• Right bower — това е попът на козовата боя и една от най-силните карти в играта. В класическите правила той се счита за абсолютен коз, отстъпващ само на жокера — ако той се използва в дадената версия. С наличието на right bower играчът получава решаващо предимство в разиграването.
• Left bower — това е попът на другата боя от същия цвят. Например, ако козът е купа, то left bower е попът на каро. И обратно: при коз пика left bower става попът на спатия. Въпреки своята „чужда“ боя, left bower напълно се приравнява към коза и влиза в игра именно като козова карта.
• Това създава интересен парадокс: в Euchre left bower губи своята формална боя и се подчинява на правилата на новата. Така, ако имате поп каро, а козът е купа, не сте длъжни да „играете каро,“ ако се изисква — защото вашият поп вече е станал коз. Това нарушава класическото правило за следване на боята, но именно такава особеност придава на играта допълнителен тактически слой: трябва да се помни не само за боите, но и за скритите преобразувания на картите, и да се изгради стратегия с оглед на тази промяна.

Ход и ред на взятките

• Всяко раздаване в Euchre се състои от пет взятки — това са мини-раундове, в които играчите последователно поставят по една карта, стремейки се да спечелят хода. Победата във взятка приближава вашия отбор към целта — да спечели раздаването, като вземе поне три от пет възможни взятки.
• Първия ход прави играчът, седящ вляво от раздаващия, — той открива играта, като изиграва произволна карта от ръката си. След това останалите играчи по ред добавят по една карта и тук влиза в сила основното правило: ако имате карта от същата боя като първата, задължени сте да я изиграете. Това се нарича следване на боята — фундаментално правило, дошло в Euchre от европейски игри като вист.
• Ако нямате исканата боя, имате право да изиграете всяка карта — може да изхвърлите ненужна или, обратно, да изиграете коз, ако искате да се борите за взятката. Именно в тези моменти се разгръщат ключови ходове: понякога е изгодно да отстъпите рунда, за да запазите коз, а понякога — неочаквано да извадите bower и да обърнете изхода на партията.
• Взятката се печели от най-високата карта на изиграната боя, ако никой не е изиграл коз. Ако обаче в играта се появи коз, тогава печели най-високият коз, независимо от това, с коя боя е започнало. И ако този коз е един от bowers, шансовете на противниците да спечелят взятката са практически нулеви.
• Играта продължава, докато не бъдат изиграни пет взятки. След това се определя резултатът от раздаването — отборът на maker-а печели, ако е взел поне три взятки; иначе точките се присъждат на противниците.

Точкуване в Euchre

В Euchre точките се начисляват според резултатите от всяко раздаване, в зависимост от това колко взятки е успял да вземе отборът, поел инициативата — тоест страната на maker-а. Тук няма дълги мачове с десетки раздавания — всяка партия може да приключи за броени минути, особено ако някой от играчите реши да играе сам.

Системата за точкуване изглежда така:

• Ако отборът на maker-а вземе 3 или 4 взятки, получава 1 точка.
• Ако успее да вземе всичките 5 взятки, отборът получава 2 точки — за чиста победа.
• Но ако отборът на maker-а вземе по-малко от 3 взятки, той се счита за загубил, а противниците получават 2 точки. Тази ситуация се нарича euchred и е особено неприятно да попаднете в нея.
• Ако играч обяви игра сам — тоест реши да играе без помощта на партньора си — и вземе всичките 5 взятки, неговият отбор получава веднага 4 точки. Това е рядък, но ефектен начин рязко да излезете напред в резултата.

Обикновено се играе до 10 точки — този, който първи достигне този праг, се обявява за победител в партията. Въпреки това, по договорка са възможни и други варианти: игра до 5 точки в бързи приятелски мачове или до 15 — в по-напрегната състезателна форма. Важно е това да бъде уговорено предварително. Системата за точкуване остава една от причините, поради които Euchre бързо увлича: тук успехът се състои не от една победа, а от серия умни решения.

Съвети за начинаещи играчи на Euchre

При определяне на коз

• Коз трябва да се избира обмислено, особено ако ръката ви съдържа очевидно предимство. Идеалната ситуация — когато имате и двата bower-а (right и left): това гарантира контрол над двете най-високи карти от козовата боя. Но дори един bower — особено right — може да е достатъчна причина да поемете играта, ако в ръката имате още една-две козови карти, способни да подкрепят атаката. В такива случаи имате всички шансове не само да вземете минималните три взятки, но и да надхвърлите този праг.
• Ако обаче нямате сигурен контрол над козовата боя, по-добре е да не бързате с инициативата. Euchre не е игра, в която принудителният натиск носи резултат: за неоправдана самонадеяност може да платите скъпо — не само да загубите точки, но и да предадете инициативата в ръцете на противника.
• Когато партньорът ви реши да стане maker и приеме боята като козова, вашата задача е да играете за отбора. Не трябва да пречите на плана му и още по-малко да биете неговите козове със своите, дори ако имате силна карта. В Euchre успехът се определя от взаимодействието: правилната подкрепа може да осигури необходимите три взятки дори при скромна ръка, ако партньорът действа с разчет. Често е по-добре да вземете една взятка по-малко, отколкото случайно да извадите собствения си съюзник от победната стратегия.
• Ако ръката ви не съдържа козове или изобщо изглежда слаба, най-добрият избор е да пасувате, особено в ранния етап. Опитът да станете maker с откровено посредствена комбинация е риск, неоправдан нито от статистиката, нито от опита. В Euchre разумният отказ не е слабост, а стратегия, защото следващото раздаване може да даде много повече възможности за уверена игра.

При игра на взятки

• Помнете, че в Euchre има само пет взятки — и всяка от тях има тежестта на решаващ ход. За разлика от бридж или вист, където партията може да се развива десетки раздавания, тук едно грешно решение може напълно да промени резултата. Затова стратегическото мислене започва не с пресмятане на точки, а с разбирането кога да изиграете силна карта и кога да изчакате.
• Една от надеждните тактики — да запазите коза за решаващия момент, а не да го похарчите в първата взятка. Задържаният коз е възможност да поемете инициативата, да объркате плана на противника или да осигурите победа в последния, критичен рунд. Това е особено важно, ако в ръката имате само един или два коза: изиграни твърде рано, те могат не само да не донесат полза, но и да издадат стратегията ви.
• Следете внимателно кога и от кого са изиграни bower-ите. Появата на right или left bower кардинално променя разположението на силите. Веднага щом те излязат от игра, структурата на останалите козове става по-ясна и можете по-точно да оцените шансовете на своя отбор в останалите взятки. Опитният играч не просто запомня изиграните карти — той изгражда хипотези за чуждите ръце и се подготвя да играе така, че всяко следващо решение да подсилва позицията на отбора.

Ако играете сам

• Да играете сам — един от най-вълнуващите и рискови елементи на играта. Такова решение взема играчът, определил коза и решил да играе без подкрепата на партньора: съюзникът в този рунд напълно отпада от играта. Успешната самостоятелна партия носи веднага четири точки — впечатляващ резултат, който може да стане повратен. Това е особено важно, когато вашият отбор се опитва да намали изоставането или, обратно, се стреми да излезе напред и да завърши мача с един мощен ход.
• Но да играете сам си струва само при наистина силна ръка. Недостатъчно е просто да имате right bower — ще ви трябва и left bower, и още поне една висока карта, за предпочитане не от козовата боя. Това ще ви даде шанс да вземете не една, а всичките пет взятки. Без надеждна подкрепа извън коза рискът да загубите само един ход е голям — и по този начин не просто да се лишите от бонус точки, но и да дадете цели два на противниците.
• Добра тактика при игра сам — да не изигравате веднага всички козове. По-добре е да запазите bower-ите или аса за втората или третата взятка, когато противниците вече няма да имат силни отговори. Този подход ви позволява да контролирате темпото, да следите какво е излязло и да намалите риска от неочаквана загуба. Умението да играете сам и да печелите — едно от върховните проявления на майсторство в Euchre.

Стратегия и партньорство

Euchre — това не е само карти, но и комуникация. Играчите в един отбор трябва да бъдат внимателни един към друг и към играта.

Игра за партньора

• Ако партньорът започне взятка с висока карта в некозова боя, си струва да се замислите: възможно е той да проверява почвата или да се опитва да изкара козовете от противниците. Такъв ход често е сигнал — неофициален, но разпознаваем на практика — че му е нужна подкрепа. Безразсъдното пребиване на неговата карта може да провали плана и да даде предимство на опонента, особено ако в ръката си нямате информация за козовете в играта.
• Понякога е по-добре да отстъпите взятка, дори ако имате шанс да я вземете. Запазената карта може да изиграе ключова роля по-късно — особено ако партньорът може да доведе играта до победа. Умението да жертвате малкото за стратегическа печалба — това е черта не само на опитния играч, но и на надеждния съюзник. В Euchre печели не този, който вземе повече взятки, а този, който помогне на отбора да направи необходимия брой.

Контрол на играта

• Ставайки maker, вие не просто определяте коза — поемате инициативата на цялото раздаване. Именно вашият първи ход задава ритъма и посоката на партията, а това означава, че в ръцете ви има повече от просто карти: вие управлявате вниманието и реакцията на противниците. Най-добре е да започнете с боя, в която имате осезаемо предимство — това ви позволява или бързо да вземете първата взятка, или да принудите опонентите да разкрият силните карти, които иначе биха запазили за по-късно.
• Euchre не наказва за неочаквани или агресивни действия, но затова тук са толкова важни пресмятането и самоконтролът. Едно неуспешно раздаване може да струва веднага две точки, ако противниците се възползват от вашата грешка. Затова е важно да не играете от прекомерна предпазливост, но и да не се хвърляте напред без причина. Най-добрият maker — този, който действа хладнокръвно и точно, умее да чете не само своите карти, но и поведението на масата.

Euchre — това не е само карти, но и разбиране. Толкова е прост, че може да бъде обяснен за пет минути, и толкова дълбок, че една партия оставя повече спомени от десетки механични раздавания в други игри. Тук са важни не само козовете, но и вярното чувство за момента: кога да рискуваш и кога да отстъпиш; кога да играеш за победа и кога за партньора.

Опитайте се в играта, зад която стоят не само карти, но и партньорство, интуиция, пресмятане. В Euchre всичко решава моментът — една взятка, едно вярно решение, една смела стъпка. И именно в това е неговата привлекателна сила. Готови ли сте да се пробвате? Играйте Euchre онлайн още сега — безплатно и без регистрация!