Табла — е една от най-древните настолни игри в света, чиято история обхваща няколко хилядолетия. В нея по удивителен начин се съчетават простотата на правилата и дълбочината на стратегическите възможности, което е позволило на играта да оцелее през вековете и да спечели популярност в много страни по света. Табла се отличава от другите логически игри с рядък баланс между случайността, свързана с хвърлянето на зарове, и умението, изискващо пресмятане и тактическо мислене. Благодарение на това играта заема особено място в културата на различни народи — от персийските царски дворове до съвременните кафенета — и с право се счита за една от най-изтънчените и интелектуални форми на отдих.
История на Табла
Най-древните корени на играта
Археологическите данни показват, че предшествениците на Табла са съществували още в дълбока древност. В Иран (Древна Персия) са открити игрални комплекти на възраст около пет хиляди години — дъски с вдлъбнатини и зарове — които принадлежат към археологическата култура Джироф. Един от възможните предшественици на играта се счита Royal Game of Ur (Кралската игра на Ур), разпространена в Месопотамия около 2600 г. пр. н. е. Подобно на Табла, и тя представлявала състезание, комбиниращо шанс и умение с помощта на пулове и зарове.
Писмени източници от античността споменават римската игра Latrunculi, представляваща стратегическо съревнование с пулове, както и по-късната византийска игра Tabula, която имала дъска с 24 пункта и по 15 пула за всеки играч. Още тогава целта на Tabula била възможно най-бързо да се придвижат пуловете по дъската и да се свалят преди противника — принцип, близък до съвременната Табла.
Персийската легенда за създаването на Табла
Играта, която най-много прилича на съвременната Табла, се появява в Персия по време на Сасанидската империя (III–VI век н. е.). Персийското име на играта — Nard (نرد) — е съкращение от Nardshir, което означава «играта на храбрия Ардашир». Според легендата, играта била измислена от везира Бузургмехр (بزرگمهر) при двора на шах Хосров I Ануширван (خسرو انوشیروان). По предание Бузургмехр създал новата игра в отговор на индийските шахове, за да покаже интелектуалното превъзходство на Персия.
В епичната поема «Шахнаме» (شاهنامه) на персийския поет Фирдоуси (فردوسی) тази легенда е представена особено ярко, като свързва появата на Табла с името на мъдрия везир. Исторически доказателства за конкретен автор няма, но самата легенда показва персийския произход на Табла и нейното значение в дворовете на персийските царе.
Разпространението на играта на Изток и възникването на дълга и къса Табла
От Персия Табла се разпространява широко из Близкия Изток, Средна Азия и по-далеч. Още през VII–VIII век играта се споменава в арабски източници под името «тахт-е-нард». Чрез арабското влияние, достигнало до Сицилия, играта прониква в Северна Африка и на Пиренейския полуостров: смята се, че в Европа тя пристига за първи път през X век под името Tables (— «дъски»).
Играта била известна и в Китай: историческите хроники споменават шуан-лу (雙陸) — игра, подобна на Табла, която, според преданията, произхожда от Западна Индия и била внесена в Китай по време на династия Вей (220–265 г.). До V–VI век н. е. шуан-лу се разпространила широко и станала популярна форма на развлечение. В Япония подобна игра с името сугороку (双六) станала толкова обичана, че императрица Джито (持統天皇) през 689 г. издала указ за забраната ѝ поради прекомерното увлечение на населението по хазарта. Тези факти показват, че още през Средновековието Табла имала множество местни варианти и названия.
Табла в средновековна Европа
В Европа игрите, подобни на Табла, били известни под името Tables. Първото писмено споменаване на играта се среща в англосаксонския ръкопис от 1025 г. (Codex Exoniensis), където се казва: «Двама седят и играят Tables...». През XI век подобни игри се появяват във Франция под името Trictrac и бързо стават популярни сред аристокрацията и любителите на хазарта.
Френският крал Луи IX Святия (Louis IX) през 1254 г. издал указ, забраняващ на своите придворни да играят хазартни игри, включително Tables. Въпреки забраните, играта продължава да се разпространява: в Германия първите споменавания са от XII век, а в Исландия — от XIII век. В Испания крал Алфонсо X Мъдрия (Alfonso X de Castilla) през 1283 г. посветил раздел от известния си трактат «Libro de los Juegos» (Книга на игрите) на играта Tables (Todas Tablas), като подробно описал нейните правила.
До XVI век настолните игри със зарове здраво навлизат в ежедневието из цяла Европа. Въпреки това не съществували единни правила: всяка страна и регион имали свои варианти. Във Франция се играел Trictrac, в Италия — Tavole Reale, в Испания — Tablas Reales, в Германия — Puff. В Англия дълго време се използвало общото название Tables, а едва в началото на XVII век се появява думата «Backgammon». Етимологията на названието не е напълно установена: според една версия тя произхожда от староанглийските думи back («назад») и gamen («игра»), отразявайки същността на играта — връщането на пуловете «у дома»; според друга — от уелските думи bach («малък») и cammaun («битка»). Така терминът се утвърждава, обозначавайки варианта на Табла с «къси» правила, т.е. с възможност за биене на пулове.
Възникване на дълга и къса Табла
В средновековна Русия и съседните страни играта била известна под персийското име Nard. През Кавказ и Средна Азия Табла прониква в Грузия (където от XVII век е известна като nardii), а по-късно и сред калмиците и другите народи по течението на Волга и в Сибир. В Русия и другите страни от бившия СССР Табла получава широко разпространение през XX век, превръщайки се в традиционна настолна игра, особено популярна в градските дворове и курорти. С течение на времето се оформят два основни варианта на правилата: дълга Табла и къса Табла.
Дългата Табла е по-старият вариант, близък до древноперсийската Nard. В дългата Табла всички пулове започват играта от една позиция («глава») и се движат в една посока за двамата играчи; битите пулове не се свалят — полето, заето от един пул, става недостъпно за противника. Този вариант е популярен на Изток и в постсъветските страни и често се разглежда като класическата форма на Табла.
Обратно, късата Табла е западният вариант, при който началната подредба на пуловете е разпределена по дъската, ходовете на играчите са насочени в противоположни посоки, а фигурите могат да бъдат «бит» и поставян на бара (средната преграда на дъската). Късата Табла получава широко разпространение в Европа от XVI век, а до XVII–XVIII век става известна и в Америка. Двата варианта имат обща основа, но различни тактически акценти и се развиват паралелно в исторически контекст.
Развитие на играта в Новото време
През XVII век в Англия играта Tables претърпява промени и фактически се превръща в къса Табла. Първото достоверно споменаване на термина «Backgammon» датира от 1635 г. Английските играчи различавали новия вариант от стария, известен като Irish (ирландска Табла), считан за по-сериозен, но с течение на времето късата Табла изтласква предшествениците си. През 1743 г. в Лондон излиза първият подробен трактат, описващ правилата и стратегиите — «A Short Treatise on the Game of Back-Gammon» (Едмънд Хойл, 1753, «Кратък трактат за играта Табла»), в който са фиксирани основните правила на късата Табла от онова време. Интересно е, че през XVIII век играта придобива популярност дори сред духовенството, въпреки дългогодишното осъждане на хазарта от църквата.
До XIX век правилата на късата Табла почти напълно придобиват съвременния си вид. До средата на века използването на бара (средната преграда) за битите пулове става обичайно, а победата в партията може да има стойност от една, две или три единици: обикновена победа — когато играчът пръв свали всички свои пулове; гаммон — двойна победа, ако победителят свали всички пулове, а губещият не е свалил нито един; и бэкгаммон — тройна победа, когато победителят свали всички пулове, а противникът не е свалил нито един и поне един пул остава на бара или в дома на победителя. Тази система за точкуване става основата на съвременните правила на късата Табла.
Най-новите промени — кубът за удвояване и възраждането на интереса
Най-голямата новост на XX век беше появата на куба за удвояване. През 20-те години на миналия век в игралните клубове на Ню Йорк беше изобретен специален Doubling Cube с лица, отбелязани с числата 2, 4, 8, 16, 32 и 64, който позволяваше увеличаване на залозите по време на партията. Този куб направи играта по-сложна, като добави елемент на оценка на риска: играчът вече не трябваше само умело да движи пуловете, но и да преценява точния момент да предложи удвояване на залога според вероятността за победа.
С появата на куба за удвояване Табла се превърна в интелектуална и вълнуваща игра на ново ниво, което допринесе за нейната популярност сред елита. През 60-те години на XX век интересът към играта достигна истински разцвет в Съединените щати и Европа. Важна роля в това възраждане изигра принц Алексис Оболенски (Alexis Obolensky) — потомък на руски аристократи, заселил се в Америка, известен като «бащата на модерната Табла». През 1963 г. той основава Международната асоциация по Табла, разработва единни официални правила и организира първите големи турнири. Още през 1964 г. в Ню Йорк се провежда международен турнир с участието на множество знаменитости, а през 1967 г. в Лас Вегас се състои първото световно първенство по Табла.
Играта бързо става модерна: Табла се играе в частни клубове, университети и на обществени събития. Организират се турнири, спонсорирани от големи компании, появяват се известни шампиони и автори на книги по стратегия, което утвърждава статута на Табла като интелектуално и престижно забавление.
До края на XX век Табла продължава да запазва своята популярност в много страни. В някои държави от Източното Средиземноморие Табла и днес се смята за национална игра: в Гърция, Турция, Ливан, Кипър и Израел тя е дълбоко вкоренена в народната култура. В Обединеното кралство и Съединените щати са създадени национални федерации по Табла, които редовно организират първенства и лиги.
От началото на 90-те години Табла навлиза в цифровата епоха: появява се софтуер за игра срещу компютър и за анализ на партии, а с развитието на интернет се появява възможността за онлайн игра с противници от целия свят. Така играта, възникнала в древността, успява да се приспособи към новите времена и технологии, без да изгуби своя интелектуален чар.
Интересни факти за Табла
- Кралски партии и дипломатически подаръци. Табла отдавна се смята за игра на аристократите и често е била част от дипломатически подаръци. През 40-те години на XVIII век османският султан Махмуд I (محمود) подарява на френския крал Луи XV (Louis XV) разкошен комплект Табла от дърво, инкрустирано с перламутър — символ на изтънченост и разум. Такива дъски, украсени със злато, слонова кост или костенурков панцир, са били съхранявани в кралските колекции като знак за висок статус. Комплекти от XVIII век днес се оценяват на десетки хиляди долари на търгове, особено ако са принадлежали на известни исторически личности.
- Забрани и изобретателност на играчите. В дългата си история Табла многократно е била забранявана заради връзката си с хазарт. През 1254 г. френският крал Луи IX забранява играта в двореца, а в Англия през 1526 г. кардинал Томас Улси (Thomas Wolsey) я нарича «дяволско творение» и заповядва да бъдат изгорени всички игрални дъски. Изобретателните майстори обаче намират решение: през XVI век в Англия започват да изработват сгъваеми дъски за Табла във формата на книга. Отвън изглеждат като том на библиотечен рафт, а вътре съдържат игралното поле, пулове и зарове. Това позволява на благородниците тайно да играят забранената игра — отварят «книгата» за партия и при опасност я сгъват обратно. Днес такива комплекти Табла са ценени като редки антикварни предмети.
- Табла в изкуството и популярната култура. Благодарение на своята популярност Табла многократно се е появявала в изкуството и литературата. Например, холандският художник Ян Стен (Jan Steen, 1626–1679) изобразява селски играчи на Табла в картината си «The Game of Tric-Trac», предавайки напрежението на сцената. В Ермитажа се съхранява друго платно на Стен, на което един от играчите преобръща дъската — вероятно след загуба. По-късно Табла се появява и в киното: във филма за Джеймс Бонд «Octopussy» (1983) героят играе партия Табла със зарове, подчертавайки атмосферата на риск и психологически дуел. В източната литература и поезия образът на Табла често символизира превратностите на съдбата и мъдростта в приемането на случайността.
- Рекорди и постижения. Днес се провеждат международни турнири по Табла, в които участват най-добрите играчи в света. От 70-те години насам ежегодно се организира Световното първенство по Табла — първоначално в Лас Вегас, а по-късно в Монте Карло — събирайки професионалисти от целия свят. Съществуват и рекорди, свързани с продължителността на игрите: през 2018 г. в Азербайджан Рустам Билалов (Rustam Bilalov) поставя рекорд на Гинес за най-дълъг маратон по Табла, продължил 25 часа и 41 минути. Друг любопитен факт — минималният брой хвърляния на заровете, необходим за завършване на партията, е 16 хода — теоретичен сценарий, изчислен от математици.
През вековете Табла се превръща в неразделна част от културното наследство на много народи. Родена в Древна Персия, играта преминава през забрани и възраждания, покорява Изтока и Запада и запазва привлекателността си до днес. Историята на Табла е история на човешкото развлечение, в която се преплитат духът на съревнованието и размисълът — от състезанията на дворцовите учени до средновековните таверни и изисканите салони на XX век. Днес Табла продължава да обединява хора от различни поколения и култури, предлагайки рядко съчетание между шанс и изчисление. Осъзнаването на пътя, който е изминала тази игра, разкрива нейната особена стойност — като културен феномен и като упражнение за ума.
След като се запознаете с богатата история на Табла, неминуемо ще поискате да изпробвате уменията си на дъската. В следващата част ще разгледаме правилата на тази легендарна игра — от късата Табла (съвременната версия) до източната дълга Табла — и ще споделим практически съвети. Потопете се в атмосферата на мъдрост и вълнение, която предлага Табла, и открийте света на логическите битки и древните традиции.